Тълкувателно решение - наследникът може да се позове на изтеклата в полза на наследодателя придобивна давност, дори да е загубил владението

Значение на решението

На 6 ноември 2025 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд постанови Тълкувателно решение № 2/2024 г., което дава окончателен отговор на важен и дълго дискутиран въпрос в българското вещно право:

Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от шест месеца?

До момента съдебната практика бе противоречива. Едни състави на ВКС приемаха, че загубата на владение за повече от шест месеца прекъсва придобивната давност по силата на чл. 81 ЗС, докато други застъпваха становището, че след като давността вече е изтекла в полза на наследодателя, наследникът може да се позове на нея дори след като е загубил фактическата власт върху имота.

Решението на ОСГК поставя окончателна точка в спора – и има ключово значение за практиката при спорове за собственост, особено в наследствени дела и в случаи на възстановяване на владение.

Какво постанови ВКС

Върховният касационен съд прие за правилно първото становище, а именно:

Изгубването на владението върху имот за повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.

С други думи, веднъж изтекла придобивна давност не може да бъде "прекъсната" или заличена от последваща загуба на владението.

Придобитото по давност право на собственост вече е възникнало и не може да се "отмени" чрез последващо прекъсване на фактическата власт.

Правен анализ – четирите подвъпроса на ВКС

Върховният съд систематизира разсъжденията си, като разглежда четири основни подвъпроса:

1.Позоваването на давността – елемент от фактическия състав или процесуално средство

Съдът потвърждава приетото вече с Тълкувателно решение № 4/2012 г., че позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на придобиването, а само процесуално средство за защита.

Това означава, че вещното право на собственост възниква с изтичането на срока по чл. 79 ЗС, а не от момента, в който владелецът се позовава на него в съдебно производство.

2. Момент на настъпване на вещноправния ефект

Придобивната давност поражда вещноправен ефект ex lege – автоматично, с изтичането на 5 или 10 години (в зависимост от добросъвестността на владението).

Така след изтичане на срока владелецът вече е собственик, независимо дали е предприел действия да узакони това положение.

3. Правото на наследниците да се позовават на изтекла давност

Съдът изрично подчертава, че наследниците на владелеца могат да се позовават на вече изтеклата придобивна давност в полза на наследодателя, дори след неговата смърт и дори след загубване на владението.

Законът не ограничава кръга на лицата, които могат да се позоват на давността, нито предвижда краен срок за това.

Позоваването е процесуално право, което може да се упражни винаги, когато възникне спор за собственост.

4. Възможно ли е прекъсване на вече изтекла давност

Най-съществената част от решението е изводът, че прекъсване е възможно само за неизтекъл срок. Юридически факти, които прекъсват давността (напр. изгубване на владението за повече от 6 месеца по чл. 81 ЗС), нямат ретроактивен ефект – не могат да "заличат" вече придобито право.

Следователно, след изтичане на срока на придобивната давност лицето вече е собственик, а изгубването на владението за повече от шест месеца не засяга това право.

Правни последици от тълкувателното решение

Решението има задължителна сила за съдилищата по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

Практическите му ефекти ще се проявят в няколко направления:

За наследниците на давностни владелци

Наследниците вече могат спокойно да упражняват процесуалното право на позоваване на давността, дори ако не са поддържали владение след смъртта на наследодателя.

Това е особено важно при имоти, придобити от възрастни лица, които са владели дълги години, но не са предприели действия по нотариално узаконяване.

За нотариалната практика

При нотариални производства за признаване на собственост по давност, нотариусът следва да зачете давността, изтекла в полза на наследодателя, дори наследниците да не са упражнявали фактическо владение след неговата смърт.

Това ще облекчи доказването при множество наследници и стари владения.

Заключение

Изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.