Лицензионният договор по българското търговско право

Същност и определение

Лицензионният договор е специфичен търговски договор, чрез който носителят на изключително право върху интелектуална собственост – като изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – отстъпва на друго лице срещу възнаграждение правото на ползване на това право (чл. 587, ал. 1 ТЗ).

Договорът има възмезден и консенсуален характер и се сключва в писмена форма, която е условие за неговата действителност (чл. 587, ал. 2 ТЗ).

Териториален обхват на лицензията

Ако в договора не е уговорено друго, лицензията се счита предоставена само за територията на Република България (чл. 589 ТЗ). Това правило има диспозитивен характер и може да бъде изменено с изрична договорна клауза, напр. чрез предоставяне на лицензия с международен или регионален обхват.

Вписване и противопоставимост

За да има действие спрямо трети лица, лицензионният договор следва да бъде вписан в съответния регистър на Патентното ведомство (чл. 590 ТЗ). До вписването му, договорът има действие само между страните, но не и по отношение на трети лица, които добросъвестно са придобили права върху същия обект.

Задължения на лицензодателя

Лицензодателят е длъжен:

- да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права;

- да го защитава срещу претенции на трети лица (чл. 591 ТЗ);

- да предостави уговорената информация и съдействие за ефективното използване на предмета на лицензията (чл. 592 ТЗ).

Нарушението на тези задължения може да породи отговорност за неизпълнение и да обоснове разваляне на договора.

Задължения на лицензополучателя

Основните задължения на лицензополучателя са:

- да пази в тайна сведенията за непатентовани изобретения, полезни модели или производствен опит (чл. 593 ТЗ);

- да заплаща възнаграждението, уговорено по договора (чл. 595 ТЗ);

- да поддържа качеството на стоките при лицензия на марка, така че то да съответства на познатото на потребителите качество преди сключването на договора (чл. 594, ал. 1 ТЗ);

- да означава стоката с марката, когато такава е предоставена за ползване (чл. 594, ал. 2 ТЗ).

Възнаграждение

Обичайно възнаграждението се уговаря според обема на ползването на предмета на лицензията. В този случай лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем в уговорените срокове.

По силата на чл. 595, ал. 2 ТЗ, ако не е уговорено друго, възнаграждението се дължи за изтекла календарна година.

Договор за сублицензия

При изключителна лицензия лицензополучателят може да предостави правото на ползване и на трето лице – чрез договор за сублицензия (чл. 596, ал. 1 ТЗ).

Това право може да бъде изключено в основния лицензионен договор или обвързано със съгласието на лицензодателя, което може да бъде отказано само поради важни причини (чл. 596, ал. 2 ТЗ).

Интересно е, че лицензодателят има пряко вземане към получателя на сублицензията – може да изисква възнаграждението, което той дължи на своя лицензополучател към момента на поканата (чл. 597 ТЗ).

Прекратяване и продължаване на договора

Договорът за лицензия, сключен без срок, може да бъде прекратен с писмено предизвестие от всяка страна (чл. 598, ал. 1 ТЗ).

Ако не е уговорено друго, срокът на предизвестието е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора преди изтичане на първата година от действието му (чл. 598, ал. 2 ТЗ).

Когато след изтичане на срока лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се счита мълчаливо продължен до края на срока за закрила на обекта (чл. 599 ТЗ).

Практическо значение на лицензионния договор

Лицензионният договор е ключов инструмент в търговския оборот, особено за предприятия, които:

- внедряват иновации без да разполагат със собствени патенти;

- желаят да използват установена марка за дистрибуция или производство;

- търсят възвръщаемост на инвестиции в интелектуална собственост чрез предоставяне на лицензии на трети лица.

Той осигурява баланс между интереса на носителя на правото (лицензодателя) и ползвателя (лицензополучателя), като гарантира правна сигурност, ясно определени териториални и времеви граници, както и защита на търговските тайни.