Според ВКС - При иск за нищожност от трето лице – и двете страни по договора трябва да участват в делото

В тълкувателно решение № 7 от 2020 г., постановено на 13 януари 2023 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд се произнася по важен и дълго обсъждан въпрос в съдебната практика: дали страните по договор са задължителни или факултативни необходими другари в производство по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора.

Повод за образуване на тълкувателното дело е установеното противоречие в практиката на ВКС. Една група решения приемат, че страните по договора са необходими другари, защото спорното право е неделимо и решението трябва да действа еднакво спрямо всички участници. Друга група решения поддържат, че в тези случаи участието на страните е факултативно – т.е. не е условие за допустимост на делото, защото нищожният договор не поражда правни последици и може да бъде атакуван от всеки, дори без участие на всички страни по него.

ВКС възприема първото становище и изрично постановява, че страните по договора са задължителни необходими другари при иск за нищожност, предявен от трето лице.

Мотивите на съда са подробни и задълбочени - макар законът да не съдържа изрична норма, която да изисква задължителното участие на страните по договора в подобно производство, това следва от естеството на спорното правоотношение. Договорът е двустранно съглашение, чиито правни последици възникват и действат едновременно спрямо двете страни. Ако той бъде обявен за нищожен, последиците от тази нищожност настъпват за двете страни, независимо дали и двете са участвали в процеса. Поради това, за да се гарантира правото им на защита и принципът на състезателност, съдът трябва да ги конституира и двете като ответници.

Върховните съдии подчертават, че всяка страна по договора защитава собствено материално право, което не може да бъде упражнено от другата. Ако искът бъде разгледан без участието на едната страна, се създава опасност от противоречиви съдебни решения, както и възможност за злоупотреба с процесуални права – например когато ищецът избере да съди само тази страна, която няма интерес да защитава договора.

Решението прави и важна процесуална последица: ако искът за нищожност бъде предявен само срещу една от страните, делото е недопустимо и съдът следи служебно за това. При констатиране на такъв порок въззивната инстанция трябва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане с конституиране на всички необходими страни.

Съдът също така отбелязва, че аналогичен подход се прилага и при други искове, свързани с пороци на договора – например при иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност, при който страните по договора също са задължителни необходими другари. Щом това важи за относителната недействителност, то с още по-голяма сила следва да се приеме при по-тежкия порок – нищожността.

Накрая ВКС уточнява, че това тълкуване не препятства трето лице да се позове на нищожността на договора чрез възражение в друго производство, но ако желае да предяви самостоятелен иск за установяване на нищожността, то трябва да привлече и двете страни по договора.

С тълкувателното решение се дава окончателен отговор на един дълго дискутиран въпрос – при иск за нищожност на договор, предявен от трето лице, страните по договора са задължителни необходими другари. Решението има важно значение за практиката, тъй като установява ясен процесуален стандарт, който предотвратява недопустими и симулативни процеси и гарантира равенството на страните по договора в съдебното производство.