Служебното задължение на Съда да следи за нищожност на сделките

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС –

С Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд даде отговор на дълго дискутиран въпрос от съдебната практика:

Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?

1. Поводът за тълкувателното дело

Тълкувателното дело е образувано по искане на Председателя на Висшия адвокатски съвет до ВКС на основание чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Поводът е противоречивата практика на различни състави на ВКС.

Едното направление в практиката приема, че съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, тъй като нормите, уреждащи я, са императивни. Другото – че съдът може да се произнесе по този въпрос само ако страната е направила изрично възражение в преклузивните срокове или е предявила инцидентен установителен иск.

2. Основни принципи – диспозитивно, служебно начало и законност

Общото събрание подробно изследва съотношението между трите основни процесуални принципа:

• Диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) – съдът действа по инициатива на страните и е ограничен от техните искания и възражения;

• Служебното начало (чл. 7 ГПК) – съдът предприема необходимите действия за движението на делото и следи за процесуалната допустимост;

• Принципът на законност (чл. 5 ГПК) – съдът прилага закона дори и страните да не са се позовали на него, когато става дума за императивни норми.

Тези принципи не действат изолирано, а в баланс, който гарантира както правната сигурност, така и състезателното начало.

3. Правна природа на нищожността

Нищожността е най-тежкият порок на сделките – те не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат „заздравени“. Уредена е в чл. 26–35 ЗЗД, като се отнася и за едностранните сделки по силата на чл. 44 ЗЗД.

Законът познава различни основания за нищожност – противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на форма, липса на съгласие, противоречие с добрите нрави, липса на основание и др. Част от тях са очевидни от самата сделка, други се разкриват чрез доказателства по делото.

4. Граници на служебното начало при преценка на нищожността

Решението прави важно разграничение:

• Съдът е длъжен служебно да констатира нищожността, когато порокът се установява пряко от съдържанието или формата на сделката (например липса на форма, противоречие с императивна норма, очевидно нарушение на закона).

• Съдът няма право служебно да изследва всички възможни основания за нищожност или да събира доказателства по своя инициатива. Когато нищожността не личи от представените доказателства, тя следва да бъде въведена от страната с конкретни твърдения и доказателства.

По този начин се постига баланс между задължението на съда да прилага закона точно и правото на страните да определят предмета на спора.

5. Практически проявления

• При искове за прогласяване на нищожност (чл. 124, ал. 1 ГПК) съдът се произнася само по посочения в исковата молба порок.

• При искове, основани на договори (напр. иск за собственост, за изпълнение, за неустойка), съдът може служебно да не зачете последиците на нищожна сделка, дори без изрично възражение.

• При деривативни придобивания на вещни права, съдът е длъжен да провери и валидността на предходните сделки, ако доказателства за тях са представени.

6. Принципът на състезателност

Дори когато съдът констатира служебно нищожност, той е длъжен да уведоми страните, за да им даде възможност да изразят становище и да представят доказателства. Това произтича от принципа на състезателното начало и гарантира равенство в процеса.

7. Ролята на въззивния и касационния съд

• Въззивният съд сам следи за нищожност, ако по делото има данни за нея, като осигурява процесуалните гаранции, предвидени в ТР № 1/2013 г.

• Върховният касационен съд също може служебно да констатира нищожност, но когато това се случи за пръв път пред него, следва да върне делото на въззивната инстанция, за да се осигури възможност на страните да бъдат изслушани.

8. Заключение:

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.