При съдебна делба - реалният дял е водещ, не еднородността на имотите

С Решение по Тълкувателно дело №2/2021г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд постанови тълкувателно решение с което даде отговор на един дълго обсъждан въпрос в съдебната практика: необходимо ли е имотите, допуснати до делба, да бъдат еднакви по вид и предназначение, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК?

Повод за образуване на тълкувателното дело бе противоречие в решенията на ВКС относно приложението на чл. 353 ГПК. Едни състави приемаха, че за разпределяне на имотите не е нужно те да са еднородни, защото водещият принцип при делбата е всеки съделител да получи реален дял в натура, а не непременно имот от същия вид и стойност. Други решения обаче застъпваха обратното становище – че за да се приложи чл. 353 ГПК, дяловете трябва да са еднородни, тоест имотите да са от един и същ тип и с приблизително еднакво предназначение и стойност.

Общото събрание прие за правилно първото становище. В мотивите си ВКС изяснява, че нито Законът за наследството, нито Гражданският процесуален кодекс поставят изискване дяловете да се образуват от еднородни имоти. Основен принцип е осигуряването на реален дял за всеки съделител, както изрично предвижда чл. 69, ал. 2 ЗН. Неравенството в стойността на дяловете се уравнява с пари, поради което разликата в предназначението или стойността на имотите не е пречка за разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

Съдът напомня, че този способ за извършване на делба е въведен с реформата от 1961 г. и представлява изключение от тегленето на жребий по чл. 352 ГПК. Целта е да се предостави по-голяма гъвкавост при ликвидирането на съсобствеността, като се вземат предвид особеностите на конкретния случай – начина на реално ползване, извършените подобрения, както и възможността имотите да останат в патримониума на наследниците.

Според ВКС въвеждането на изискване за еднородност би ограничило необосновано приложението на чл. 353 ГПК и би довело до ненужно изнасяне на имотите на публична продан. Такава продажба не гарантира постигането на реалната пазарна стойност и често поражда допълнителни разходи и усложнения за съделителите. Освен това тя би противоречала на идеята, заложена в чл. 76 ЗН – наследствените имоти, доколкото е възможно, да останат сред наследниците, а не да се отчуждават на трети лица.

Съдът също така подчертава, че изискването за съгласие между страните при разпределяне на различни по вид имоти не намира опора в закона. Ако страните постигнат съгласие, те могат да извършат доброволна делба или да сключат спогодба. Задачата на съда в съдебната делба е именно да реши спора, като избере подходящия способ – разпределение или публична продан – в зависимост от конкретните факти.

В заключение, Общото събрание на Гражданската колегия постановява, че за извършване на делба по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо имотите да бъдат еднакви по вид и предназначение. Ако обаче между имотите има такива, които са еднородни и броят им съответства на броя на съделителите, съдът следва да се стреми да постави по един от тях във всеки дял.

С това тълкувателно решение ВКС окончателно утвърждава принципа, че при съдебната делба водещ е реалният дял, а не формалното равенство по вид на имотите. Решението осигурява по-голяма гъвкавост на съда и по-справедливо прекратяване на съсобствеността, съобразено с реалностите на всеки конкретен случай.