Завещанието като способ за наследяване — кратък преглед

Завещанието е едностранно волеизявление, с което едно лице (завещателят) се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. То позволява да се преодолее строгата законова редица на наследяване и да се определят изрично лицата, които ще получат полза.

1. Кой може да направи валидно завещание?

Съгласно чл. 13 от Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество или с отделни негови части.

2. Видове завещания и формални изисквания

Законът разграничава два основни вида завещания:

• Нотариално завещание (чл. 24 от ЗН) — извършва се от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса.

• Саморъчно (ръкописно) завещание (чл. 25 от ЗН) — трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата на съставянето му и да бъде подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариус.

Важно е да се има предвид, че нотариалното и саморъчното завещание имат еднаква юридическа сила; разликата между тях се състои единствено във формата и начина на съставяне.

3. Запазена част и разполагаема част

Възможността на наследодателя да завещава е ограничена от предвидени в закона предели. Например, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството извън запазената част се нарича разполагаема част на наследодателя.

Запазената част на низходящите (включително осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

• при едно дете или низходящи от него — 1/2,

• при две и повече деца или низходящи от тях — 2/3 от имуществото.

Запазената част на родителите или на преживелия от тях е 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

В тези случаи разполагаемата част е:

• при едно дете — 1/3,

• при две деца — 1/4,

• при три и повече деца — 1/6 от наследството.

4. Възстановяване на запазената част

Всеки наследник с право на запазена част може да се защити срещу завещателно разпореждане, което я накърнява.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния ѝ размер поради завещания или дарения, може да иска тяхното намаляване до размера, необходим за допълване на запазената му част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

5. Отмяна на завещанието

Наследодателят приживе може да отмени направеното завещание изрично — с ново завещание или с нотариален акт, в който изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

В случай че наследодателят продаде завещаната вещ, заветът се счита за отменен по отношение на нея, освен ако не са налице определени предпоставки.

6. Недействителност на завещанието

Завещателното разпореждане е нищожно:

- когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

- когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма;

- когато завещателното разпореждане или мотивът, поради който единствено е направено, противоречат на закона, на обществения ред или на добрите нрави, или когато условието или тежестта са невъзможни.

Искът за нищожност на завещанието не е ограничен със срок.

Завещателното разпореждане е унищожаемо:

- когато е направено от лице, което към момента на съставянето му не е било способно да завещава;

- когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината за унищожаемостта, и във всеки случай — с изтичането на десет години от откриването на наследството.

⚖️ Професионална правна помощ

Изготвянето, тълкуването и оспорването на завещание изискват прецизни правни познания и внимателен анализ на фактите.

Адвокатска кантора „Христев и Немцова“ предлага комплексна правна помощ в областта на наследственото право – включително при:

• съставяне и заверка на завещания;

• спорове за запазена част;

• искове за нищожност или унищожаемост на завещание;

• разпределение и делба на наследствено имущество.

Нашият екип съчетава професионална компетентност и индивидуален подход, за да защити интересите ви във всеки етап от наследствените отношения.