Върховният съд: Няма право на заместване при наследяване от съребрени роднини по реда на чл. 8, ал. 4 от ЗН

Тълкувателно решение № 3 от 30 декември 1994 г. макар да е на повече от 30 години, все още не загубило своята актуалност. То намира намира широко приложение и днес като източник на право.

В този съдебен акт Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд разглежда въпроса дали разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Закона за наследството (ЗН) допуска наследяване по право на заместване при съребрени роднини от трета до шеста степен включително.

Съдът изяснява, че с въвеждането на чл. 8, ал. 4 ЗН законодателят е уредил пряко наследяване от страна на тези роднини, без да е предвидил прилагане на института на наследяване по право на заместване. Нормата има за цел да подреди лицата в новия, четвърти ред наследници, като уреди приоритет между тях съобразно степента на родство. Затова тя постановява, че по-близкият по степен съребрен роднина изключва по-далечния, а неговият низходящ също изключва по-далечния по степен роднина, без обаче да заема мястото на своя възходящ.

Според Върховния съд тази уредба не създава наследствено правоотношение по „заместване“, а по-скоро въвежда механизъм за „изключване“ на по-далечните роднини. Низходящият на по-близкия роднина наследява на лично основание, като самостоятелен наследник по закон, а не като правоприемник на своя възходящ. Законът не предвижда тези низходящи да делят дела на своя възходящ („по коляно“), а всеки от тях наследява „по глава“ – с равен дял, като равнопоставен наследник от същия ред.

Съдът подчертава, че чл. 10 ЗН, който урежда наследяването по право на заместване, е приложим единствено за низходящите на братя и сестри – т.е. в третия наследствен ред. Тази норма изисква заместваният наследник да бъде в същата степен родство с наследодателя, каквато имат и останалите призовани наследници. В четвъртия ред обаче роднините са в различна степен на съребрено родство, поради което институтът на заместването е несъвместим. Ако се допусне наследяване по заместване и в този ред, това би разширило неоправдано кръга на наследниците – нещо, което законодателят не е възнамерявал с измененията от 1992 г.

От граматичното и логическо тълкуване на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН следва, че употребата на глагола „изключва“ е съзнателен избор на законодателя, противопоставен на термина „замества“, използван в чл. 10 ЗН. Тази разлика показва, че се касае за два отделни института: при чл. 8, ал. 4 – изключване на по-далечен роднина, а при чл. 10 – заместване на отпаднал наследник от неговите низходящи.

В заключение, Върховният съд постановява, че чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Закона за наследството не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Разпоредбата урежда единствено реда на подреждане между тях, съгласно принципа, че по-близкият по степен роднина и неговите низходящи изключват по-далечните по степен роднини. Така се гарантира приоритетът на по-близките по кръвна връзка наследници, без да се създава възможност за наследяване по коляно извън изрично предвидените случаи в закона.